Стил и специфика на народните танци

Българските народни танци много живо и непосредсвено представят някои основни моменти от нашата история, а понякога и нашата слабост,  мечти и възможности.

Основният белег, определящ стила на българските народни танци е съсредоточаването на движенията главно в краката, които се допълват от дживение на главата, ръцете и тялото, за да обогатят цялостното представяне на танца.

Видове танци според формата им

Изпълнявани масово, народните танци добиват определени външни форми,
разграничавани много точно от народа.

Едни танци са ’’сключени’’ – ’’на колело’’, други са ’’водени’’ – ’’скъсани’’, ’’на два края’’. Трети са ’’на леса’’ – ’’на прът’’ – в
крива или права верига. Понякога играчите по желание разкъсват ’’сключеното’’ хоро и го заиграват ’’водено’’ или сключват ’’воденото’’ хоро на колело. В друг случай част от танцуващите се откъсват от ’’воденото’’ хоро и заиграват ’’на леса’’. Народът
познава много добре и игрите ’’по саме’’ и ’’по двой’’ (’’по двама’’) .

Хорото е масов танц, при който изпълнителите са заловени във верига един за друг. В българския танцов фолклор хората са три вида.
Сключени хора – наричат се още ’’на колело’’, ’’склопени’’, ’’затворени’’. ’’Сключени’’ са тия хора, при които играчите се залавят в затворен кръг. Този вид е твърде много разпостранен у нас. Обикновено ’’сключените’’ хора са умерено бързи.
Някога, когато мъже и жени играели отделно, на много места правели две хорǎ. На вътрешното се хващали жените, а на външното – мъжете, или съответно моми и ергени.
Водени хора – ’’отворени’’, ’’скъсани’’, ’’на два края’’. Когато скъсат кръга или направо се заловят във верига и един водач застане на челото, та поведе хорото, казват, че то е ’’водено’’.
’’Водените’’ хора се играят в най-различни темпа. Водени от музикантите и ’’челото’’, играещите ускоряват началното умерено темпо, съситнят движенията и развихрят хорото, а за отмора се връщат към първоначалното темпо и т. н.
Хора на леса – народът ги нарича още ’’на прът’’, ’’на прав път’’, или ’’на крив път’’. Играят се от отбрани играчи (обикновено до 12 – 16 души), наловени за пояс, предна или задна плетеница, както и по-рядко в хват за длани. Ръководещият играта се хваща на челото или в средата. Тъй като ’’хорǎта на леса’’ биват често много сложни, те се играят под команда. ’’Лесите’’ се играят почти на място – с придвижване напред и назад, вдясно и вляво.
Игри по саме и по двой (по двама) – когато се играе ’’по двой’’ изпълнителите не си подават ръка, а всеки за себе си изпълнява отделни движения, воден от своето импровизаторско умение. В това се състои и надиграването, всеки иска да покаже по-голямо майсторство и да заслужи одобрението и похвалата на наблюдаващите го.

За да научите повече за спецификата на танцуване в различните етнографски области, прочетете “Танците от различните етнографски области

Източник: https://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp11/6.2/6.2-43.pdf